Черният обсидиан изработен във форма е придобил тайнствени способности.

Дракон

Драконите са митични същества във форма на влечуги, напомнящи понякога крилати крокодили или гигантски змии. Думата „дракон“ идва от гръцката drakon (δράκων), която означава огромна змия и произхожда от derkomai със значение „гледам“, „фиксирам с поглед“.

Откриваме ги в митовете за сътворението, в които трябвало да бъдат победени от боговете, за да се възцарят редът и справедливостта във Вселената – такъв е случаят например с шумерската Тиамат – чудовищно олицетворение на изначалния хаос, която била надвита от Мардук и от тялото й той сътворил Небето, Земята, хората, растенията и животните. Други герои-победители на дракони са Ра, Индра, Аполон, Зевс, Юпитер, Херкулес, Зигфрид, Св. Георги и т.н. Всички те са надвили дракона-пазител на скритото съкровище: на запад това е Златното руно или златните ябълки от Градината на Хесперидите, в Китай – перлата, а в легендата за Зигфрид – самото безсмъртие.

Докато в християнството драконът е възприеман като демоничен символ, олицетворение на Сатаната и отъждествяван с образа на змията, на Изток той има голямо духовно значение и обикновено се схваща като символ на щастието и носител на огромна мъдрост. Вярвало се, че бил в състояние да приготви еликсира на безсмъртието и че дарява живот. Затова дъхът на дракона бил наричан sheng chi или божествена енергия. В китайската представа за света драконът е най-висшето същество, символ на императивната небесна мощ и на царската сила, олицетворение на кралските функции и ритмиката на живота, гарантиращи порядък и благополучие. По тази причина драконът е станал емблема на китайските императори, където е проява на тяхната пълна власт.

В приказките и митовете на всички народи можем да открием повтарящият се мотив за змей или дракон, който отвлича прекрасна принцеса, държи я затворена в своето леговище, докато не се появява най-прекрасният и благороден принц, който успява да победи чудовището и да я освободи.

Свикнали сме да приемаме тези истории като приказки за децата, забравяйки, че те съдържат богата символика, която може да бъде разбрана само от тези, които познават универсалния език на символите. Змеят – това е земното, ниското в човешкото природа, най-дълбоко спотаените желания, съмнения и страхове. Принцесата е душата, която се мъчи в своя плен, от който може да я спаси принцът – човешкият Аз или Духът. Оръжията, с които може да се победи змея, са средствата, с които духът разполага – волята, самообладанието, постоянството и борбеността. Тези митове ни учат, че змейовете, пред които всекидневно се изправяме – нашите изпитания и трудности, са и нашата възможност да се превърнем в герои и да извадим на бял свят пълния си човешки потенциал.

Орелът

Орелът е един от най-древните символи на човечеството. Гърците и персийците го посвещавали на слънцето като символ на възвишения дух, свързвайки го с висшия Бог на небето, представящ духовния принцип. За гърците Орелът бил емблемата на Зевс. За другидите пък той символизирал Всемогъщият, който ни наблюдава от по-високите духовни нива.

Орелът е дневна птица, чийто живот се асоциира със светлината и с елементите Огън и Вода. Характерни за орела са неговият безстрашен полет, бързината и близостта му с гръмотевиците и светкавиците – атрибути на боговете създатели. Той е символ и на наследеното благородство, силата и войната. Така както лъвът е царят на земята, така и орелът е царят на небето. Той лети от един свят към друг, възражда и ръководи душите.

От праисторически времена орелът е събирателен символ на силата и мощта. Унаследен от християните по времето на кръстоносните походи, неговият лик е изобразяван върху ръкавите на палтата на европейски крале и императори. Обликът на двуглавия орел засилвал символизма и означавал удвояване на силите му.

В Библията орелът се свързва със Св. Йоан Богослов заради директния начин, по който той възприемал вдъхновяващата светлина на интелекта. В древна Индия това е Гаруда, голяма митична слънчева птица, посочена в Рамаяна като жребец на Вишну – вторият от Индийската Троица – Брахмa, Вишну и Шива. В Рим орелът е намерил убежище върху скиптъра на Юпитер, откъдето дава гласност на волята си пред човешките същества. Върху монетите е изобразен като емблематичен символ на легионите и силата на Империята.

В Персия (Иран) орелът, летящ над бойното поле, е бил предзнаменование за победа на персийците над мидяните.

В Мексико орелът е считан за древен бог на флората, символизиращ небето и светлината, небесния дух. Той е асоцииран с ягуара – символ на телуричните сили и на тъмнината на материята. Богът-птица предавал своята сила на войните орли – елитът на войните сред ацтеките. Императорът на ацтеките бил облечен в орлови пера, които покривали и красяли церемониалния му трон.

Като цяло е символ на мъдростта и духовният стремеж. Сиянието им е метафора на светлината, на мъдростта в мрака, на невежеството или на морала – в тъмнината на греха. В много култури обсидиана тясно се обвързва със съдбата. Черният обсидиан е предпазващ кристал. Отблъсква нещастието и разсейва негативните мисли. Той улеснява преживяването от стара любов и подкрепя по време на промяна. Премахва токсините и преобразува негативни енергии.

 Амулета е сътворен от естествени материали с най-високо качество и високи концентрации, които осигуряват дълготраен енергиен баланс.

Ще привлече предимно жени и мъже, които обичат сигурността и енергичността.

Дизайнът вдъхновява благодарение на своята ясна и чиста елегантност, която при този талисман е подчертана от атрактивен лъскав черен цвят със силна символика придаваща стил и достолепност.

Бижутата могат да бъдат намерени само и единствено в онлайн магазин “Бижута Арлекино”.

• Кристали: черен Обсидиан
• Ръчна изработка
• Дължина на колието: (регулираща се дължина)

• Дължина на колието: (регулираща се дължина)

Accordion Content